Алеите...

Времето беше много хубаво, за това си облякох едни джинси и излязох навън.
След около петнадесетина минути се озовах в парка. Влязох и започнах да се разхождам по главната алея докато накрая не реших да поседна.
Пейките бяха сравнително малки, но пък изгледът беше великолепен, а слънчевите лъчи галеха кожата на лицето ми.
- Може ли да седна? - чух непознат, но много топъл и мил глас. Обърнах се и видях едно много красиво и стройно момиче.
- Ами.. добре! - усмихнах й се и й направих място, а тя се настани до мен.

- Не, изобщо не ми пречиш.. - усмихнах й се. - Имаш много хубаво имае. Аз съм Елена. - добавих след малко.
Започнах да се взирам в шумолящата вода спускаща се на струики оцветени от слънчевите лъчи.
- На колко си? - попитах след малко и я погледнах в очите. Имах чувството, че мога да й вярвам и се чуваствах учудващо спокойно в компанията й.

Още от маниерите й си личеше, че е нова в гарад, за това се надявах че ще успея да я предразполажа за да станем приятелки.
- На 17 съм.. - усмихнах й се и се изправих от пейката. - Обичаш ли сладолед? - попитах и тръгнах към близкото павилионче.
- Разбира се! - възкликна тя и се изправи след мен.
- Един шоколадов, моля.. - казах на продавача. - Този ми е любимият.. - обърнах се към нея с усмивка. - Ами на теб?

- Аз не обичам ягодов. - засмях се.
-Кажи ми, ти тук ли си родена, или като мен си се преместила в града? - попита ме докато чакахме сладоледите си.
- Ами родена съм и съм отраснала тук. Всъщност като се замисля почти не съм излизала извън щата. - усмихнах се. - Ами ти, къде си пътувала и къде си родена? - попитах докато плащах и взех фунийката с две грамадни топки шоколадов сладолед.

- Ами да, имам брат. Казва се Джеръми. Но, загубих родителите си преди година и сега леля ми гледа мен и брат ми. - погледнах надолу при спомена за родителите си, защото независимо колко време бе изминало болката още бе като току - що отворена рана в която има огромно количество сол.
- Съжелявам, не исках да засягам темата. - добави Тереза и сложи ръка на рамото ми.
- Няма проблем.. - усмихнах й се и двете тръгнахме надолу по алетата..

- Ами, може да се каже, че се разбираме макар че понякога се караме за глупости. - зарадвах се на опитът й да смени темата и с радост и помогнах.
- Ами ти имаш ли брат сестра? - добавих и след малко нейната физиономия стана много по весела. - Какво има? - попитах объркано.
- Сладоледът ти се разтече. - засмя се, а аз погледнах ръката си, която цялата беше в сладолед. - О, не! - засмях се и тръгнахме към малката чешмичка в края на градинката.

- Ами след случката с родителите ми нещата взеха да се влушават ако искам да съм честна.. Затворих се в себе си и вече не им обръщам голямо внимание. - усмихнах се..
- А, при теб? - полюбопитствах и се измих от целият разтекъл се сладолед.
Притеснах се, че съм прекалено любопитна, защото се опита да избегне въпросът ми за семейството, така че за напредтрябваше да се съобразявам..

Тереза много ми харесваше, беше се очертала пред мен като много стабилна личност и още от първата минута знаех че мога да й имам доверие.
- Съжелявам. - добавих още веднъж и сведох глава, но тя само направи жест, че е излшно.
- Е, наблизо ли живееш? - попитах

- С удоволствие! - усмихнах й се радостно и най - после доядох фуникйата от сладоледа си. - Ще те разведа навсякъде и ще ти покажа забележителностите на града, не че имаме много.. - засмях се и отново тръгнахме надолу по алеята бавно и някак си изтощено.
- Ако искаш ще минем през нас, за да си облечем по удобни дрехи. - вече не гледах през цялото време да изглеждам като примадона, даже бих каза че вече почти не се обличам както преди, а по - спортно.
Преди вискоте токове и късите поли бяха неизменна част от същността ми, но сега нещата са коренно различни..

- Ами ако искаш ще се срещнем тук след около половин час.. Може да обиколим заведенията довечера, а сега да се поразходим в покрайнините на града? - погледнах я, а тя само кимна и ми се усмихна.
- Добре.. Значи до след малко.. - тъгнах в другата посока и когато се обърнах нея вече я нямаше.

Прибрах се за малко в къщи. Облякох си една прекрасна жълта рокля малко над коленете и се качих на обувки с токчета не по големи от четири сантиметра..
Вече определено закъснявах за това се затичах и след около петнадесетина минутки бях в парка.
Започнах да се оглеждам и най - псоле в далечината видях Тереза да ме чака седнала на една от пейките.
След малко седнах до нея задъхано и тактично се извиних за закъснението:
- Съжелявам, че закъснях.. - погледнах извинително..

- Благодаря, ти също си прекрасна! - казах докато я оглеждах от глава до пети. Всъщност всичко стоеше прекрасно на стройната й фигура.
- Ами не знам.. - засмях се и се замислих къе мога да я заведа.
- Като съдя по облеклото ти си почитетелка на шопинга? - беше повече като факт отколото въпрос.. - Е, ако е така ако искаш ще се отправим към мола..